Лесно ли се създава памет? - среща разговор на учениците на Първо училище с Горан Атанасов

Учениците от пети и шести клас на Първо училище се срещнаха с писателя и преподавател по български език и литература Горан Атанасов. Срещата е една от предвидените дейности по НП „Осигуряване на съвременна, сигурна и достъпна среда“, Модул „Библиотеките като образователна среда“, по която училището работи.

Горан Атанасов е роден в град Берковица, завършил е славянска филология със специалност чешки, а по-късно и българска филология, живял е в Благоевград, Пловдив, Бургас и Прага, работил е като екскурзовод и журналист в различни медии, писал е за различни списания и вестници, негови пътеписи са награждавани от списание „National Georgaphic България“. През 2016 година излиза първият му сборник с разкази – „Ще се върна в седем“, а през 2020 – вторият – „Махалата на совите“. От 2019 година е председател на Комисията по образование, наука и култура към Общински съвет – Берковица, и като такъв инициира учредяването на Националната литературна награда „Йордан Радичков“ за най-добър сборник с разкази, издаден в рамките на последните две години от кандидатстването за конкурса. Днес е преподавател в Лесотехническата професионална гимназия в града.

В библиотеката на Първо училище Горан Атанасов говори с учениците от прогимназиален етап за паметта, която литературата създава, за писането като труд, за самотността на четенето, за световете и времената, които литературата запечатва и съхранява като памет. Момчетата и момичетата от пети и шести клас бяха запознати с творчеството на писателя, затова искаха да знаят дали героите в разказите му имат прототипи, дали Берковица все още носи ореолът, който носи в разказите му, дали все още е „сърцебиене“, кои са любимите му автори. Провокиран от въпросите на учениците, Горан Атанасов сподели, че предстои издаването на трети негов сборник с разкази, чието заглавие е все още работно, но четвъртата книга ще е сборник с новели.

Писателят подари на библиотека на училището своя книга, която посвети на „любознателните ученици на Първо училище“. Затрогваща, мила и вдъхновяваща беше срещата между автор и читатели. А обещанието за нови срещи – сигурно.