Среща с Константин Петров в училищната библиотека

Фин, много фин, деликатен, с душа на дете. Разказите му разсмиват с глас и разплакват в един сюжет. И е толкова искрено, и толкова истинно, че се чувстваш влязъл в най-съкровените му чувства. Такъв видяха учениците на Първо училище Константин Петров в своята училищна библиотека. Срещата бе част от дейностите по НП „Осигуряване на съвременна, сигурна и достъпна среда“, Модул „Библиотеките като образователна среда“, по която училището работи. Затова шестокласници и петокласници направиха своя предварителна подготовка за срещата. Разбраха, че авторът има икономическо образование, че е завършил „Кинознание“ в НАТФИЗ, че е сценарист на игрални и документални филми, че брат му близнак е големият текстописец на известни хитови песни – Александър Петров, а дъщеря му – Ния Петрова – победител в „Гласът на България – 2018“, че има издадени две книги за деца и още две за възрастни. Че участва в две издания на конкурса Национална литературна награда „Йордан Радичков“ – Берковица, и през 2022 година печели голямата награда на конкурса със сборника разкази „Кутия със спомени“. Разкази от този сборник шестокласниците четоха предишните дни и се смяха от сърце с „Дневникът на Ния“.

Но срещата с писателя даде много повече от това, което те вече знаеха – даде им урок по съкровеност. Писател с кецове и ученици с кецове говориха за оная любов, заради която започваш да четеш и още, и още, и за оная, заради която решаваш, че никога повече няма да пишеш стихове, и за любовта към майката, която осъзнаваш малко късно, но носиш в сърцето си по-дълбоко от всичко друго – „Духът на майка ми се носи над купола и понякога чувам думите й – като в онези писма, за които не намерих време да прочета: да бъда добър, да бъда честен и справедлив, да намирам сили и благородство и да не допускам злоба в сърцето си. Понякога разговарям с нея – наваксвам онова, което не успях да й кажа. А понякога просто присядам на някой стол, вдишвам спокойната ведрина на иконите… И не мисля за нищо.“

Благ и топъл – такъв бе Константин Петров с новите си приятели. На най-активните от тях, на тези, които му зададоха най-много въпроси, той подари детските си книжки – „Хъки“ и „Приключенията на Нанси“. Подаръци имаше и за училищната библиотека. Усмихнати – писател и ученици, се разделиха със снимки и обещания за нови срещи.